Диригентът и настоящ министър на културата Найден Тодоров. Снимка: Велислав Николов Следвайте

Диригентът и сегашен министър на културата Найден Тодоров. Снимка: Велислав Николов 

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Телефонът ми от дълго време звъни с Имперския марш при позвънявания от Министерството на културата. Като споделих “да ”, осъзнах, че аз ставам неприятния

Цял живот съм се смял на концепцията да стана министър. Казах, че ще избягам, в случай че ми предложат, а одобрих. Помислих си да избягам, само че тъкмо тогава ме оповестиха

Трите ми съществени целта: Да отстраня неправдите в театралните изкуства. Да се сътвори указател на самостоятелните актьори в България. Фонд “Култура ”

Че “24 часа ” е място за неповторими истории, е ясно. Подготвили сме ви ново доказателство - изявление на Найден Тодоров с Найден Тодоров. Не, известният по целия свят български диригент и сегашен министър на културата в служебното държавно управление няма да прави изявление самичък със себе си. Но единствено в “24 часа ” е допустимо да прочетете история, звучаща като акцент от обичаните на министъра книги от жанра фантастика. Нашият Найден Тодоров интервюира Найден Тодоров. Дългогодишният публицист в отдел “Спорт ” на “24 часа ” и ръководител на Българската асоциация на спортните публицисти хвърля ръкавицата на индивида, дирижиращ българската просвета, с въпроси, задоволително отдалечени от сухотата на администрацията. Какъв е резултатът от този мач, от тази блицпартия шах сред спорта и културата? Със сигурност ще ви е забавен.

Достатъчно е да споменем, че всичко стартира с непринудено подчинение на министерския стол от ръководещия ведомството. Е, въпреки всичко не е за кого да е, тъй като в стола отново остана Найден Тодоров - от “24 часа ”.

СНИМКА: ВИКТОРИЯ КОСТОВА
 

ВИДЕО: АЛЕКСАНДРА ТРЕНКОВА, ГЕОРГИ КЮРПАНОВ, РУМЯНА ТОНЕВА

- Господин министър, започваме изявление, което и двамата ще помним, изявление на спортния публицист Найден Тодоров с министъра на културата Найден Тодоров...

- Мисля, че това в действителност ще се помни, и освен от нас.

- Ако се заменяем за един ден, моята задача с диригентската палка е обречена на неуспех, само че съм уверен, че вие бихте се справили в ролята на публицист. А и към този момент сте били водещ на предаване за класическа музика по Българска национална телевизия. Ако имате опция да интервюирате една българска и една международна персона, кои биха били те?

- В противоположен ред. Със сигурност бих желал да взема изявление от Херберт декор Караян. Мнозина считат, че това е най-хубавият диригент на всички времена. Причината е, че той е най-хубавият управител от всички диригенти в историята. Той е индивидът, направил империя в света на класическата музика. Той е повода класическата музика дълго време да се развива с бурни темпове. Класическата музика през днешния ден щеше да бъде доста по-зле, в случай че не съществуваше Херберт декор Караян. Той можеше да ни каже още доста неща и за мен би било забавно какво още има да каже. Той постоянно изпреварваше събитията. Малък образец – първият цифров запис в света на класическата музика е негов. Когато от “Сони ” дефинират основаването на компактдиска като устройство, като предмет, се интересуват какъв брой минути музика би трябвало да побира компактдискът. Задават въпроса на Караян и той дава отговор: “Колкото е дълго моето осъществяване на Деветата симфония на Бетовен ”. И в случай че щете вярвайте, това е повода тъкмо това да бъде продължителността на музиката на компактдисковете. Фон Караян е човек, повлиял доста на развиването на класическата музика. Той е първият, почнал излъчването на симфонични концерти по малкия екран.

Колкото до българската персона, има една извънредно спорна и забавна персона, която доста ме фасцинира - Стефан Стамболов. От него също желая да чуя много неща. Човек, който е измежду аргументите и за Априлското въстание, и за Освобождението на България, човек, работил за Русия по време на войната и в идващия миг се трансформира в русофоб. Човек, който е безспорен либерал, само че става деспот. С безусловно полицейски способи като общественик, само че в това време прави толкоз доста за културата. Изключително спорен човек, който обаче е направил доста за България. За мен е доста забавно да схвана по какъв начин е допустимо цялото това несъгласие да съществува в една персона. И по какъв начин – все пак несъгласие - той е постигнал всичко направено.

- Ако ви върна съвсем 20 години обратно, когато ставате непрекъснат гост-диригент на Софийската филхармония и в случай че някой тогава би ви разказали по какъв начин през 2023 година Найден Тодоров ще интервюира Найден Тодоров в качеството ви на министър на културата, бихте ли повярвали, че това е нещо по-различно от сюжет на филм, евентуално в областта на обичаната ви фантастика?

- Определено би било в областта на фантастиката от тогавашната ми позиция. По това време въобще не си представях себе си като човек, занимаващ се в областта на администрацията. Смятах администрацията за нещо, от което би трябвало да тичам до момента в който съм жив. Единственото, с което се занимавах, беше музика, музика, музика, музика. Точно преди 20 година в действителност се случи случката, която за първи път ми даде концепцията да се занимавам с администрация. Беше доста необикновен миг. Работех в Пловдивската опера и бях на лятно турне през 2003 година в Италия, където се срещнах с бъдещата ми жена. Музика, обич, хормони – изобщо не ми е до политика, до нищо друго. Звъни телефонът: “Здравейте, аз съм един български диригент, споделям се Михаил Ангелов. ” А Михаил Ангелов е доста прочут български диригент. “Търся Найден Тодоров. ” Казвам: “На телефона е ”. “Искам да ви поканя за основен диригент на Бургаската опера ”. Отвърнах: “Извинявайте доста, маестро Ангелов, само че аз съм основен диригент на Пловдивската опера ”. Той: “Не, не, не – желая да ви поканя в Бургаската ”. Аз: “Добре, само че аз съм в Пловдивската и нямам интерес ”. Той: “Господин Тодоров, помислете си, това е хубаво за вас. Може би не знаете, само че Пловдивската опера преди няколко дни си смени шефа. ” Аз: “Чудесно, само че сега не ми е до шефове. В момента съм в Италия, в Арецо, животът е прелестен и не ме интересуват шефове “. Той: “Нищо, вие си помислете, аз ще ви се обадя след една седмица ”. Благодарих, затворих, забравих. След една седмица ми се обажда, аз съм още в Италия: “Здравейте, аз съм диригентът Михаил Ангелов. По моето предложение за Бургас. ” Аз не преставам да нямам интерес, изобщо не бях и мислил. Той ми приказва за Бургас, аз дублирам, че работя в Пловдив. Той ми споделя, че има нов шеф, аз: “Чудесно, значи ще напусна, ще отпътува за Виена и животът продължава. ” Маестрото: “Вижте, ще би трябвало да ви го обясня по-подробно. Ние двама с вас имаме огромен интерес вие да дойдете при нас в Бургас. Току-що освободих от работа един доста добър диригент, който беше проблематичен като човек и музикантите ще ме убият, в случай че не назнача на негово място диригент, който да харесат. Като виждам, вас ви харесват, тъй че желая да назнача вас. ” Казвам: “Ако това е вашият интерес, къде е моят? ” Маестрото: “Както ви споделих, Пловдивската опера има нов шеф. Аз ви проследявам развиването. И като ви виждам, скоро ще поискате да станете шеф. Ама все още ви липсват две години трудов стаж, с цел да бъдете шеф. Аз ви предлагам тези две години стаж ”. До този миг в живота ми не ми беше хрумвало да се занимавам с администрация. Когато ми сподели това, за миг замлъкнах. Маестрото: “Да, виждам, че се размислихте. Господин Тодоров, ще ви се обадя след още една седмица ”. След още една седмица към този момент се бях съгласил. Това беше моментът, в който аз взех това непопулярно решение да се занимавам с администрация, тъкмо преди 20 година

И все пак тогава през разум не ми е минавало, че бих могъл да бъда министър на културата. Преди към половин година ми зададоха въпроса “Как ще реагирате, в случай че ви предложат да станете министър на културата? ”. И аз споделих: “Ще избягам ”. И в този момент си мисля – вярно ли постъпих, не трябваше ли да избягам. Цялото това нещо в действителност е като приказен филм. Но всеки човек си живее неговия филм. И каквото и да се случи в моя филм, не се окайвам, тъй като още не му знам финала.

Журналистът от " 24 часа " Найден Тодоров и световноизвестният диригент и сегашен министър на културата Найден Тодоров. СНИМКА: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

- Аз като човек, обвързван със сферата на спорта, дълги години съм се ядосвал, че спортът и културата най-често са на опашката с държавните цели и опциите на ръководещите министерства са по-ограничени. Неведнъж даже ръководството на тези два бранша е било определяно при договарянията, като надали не културата и спортът са се превръщали в разменна монета за “нещо по-важно ”. Имали ли сте такова чувство за културата? Ядосвали ли сте се?

- Много пъти. И освен на политиците. Аз съм се ядосвал и на медиите. Навремето имаше един анекдот, а за жалост през днешния ден това не е напълно анекдот. “А в този момент културните вести: Откраднаха колата на шефа на филхармонията. ” Този анекдот споделя всичко за отношението към културата в обществото в България и не е чудно, че отношението на политиците е също такова. Същото важи и за спорта. В този ред на мисли - различен известен анекдот: “В Перник двама цигулари от филхармонията набиха трима футболисти от националния тим. Как да го определим – като крах на спорта или като напредък на културата? ”. Културата и спортът сякаш съществуват единствено във вицовете в България, а в сериозната политика не им се обръща доста внимание.

В същото време обаче преди немного време ми се случи нещо доста необичайно. Когато започнах актуалната си работа, при мен пристигна един от офицерите от НСО и ми съобщи, че аз няма по какъв начин да пътувам на избрани дестинации без защита. Аз му споделих: “Ама аз давам отговор за културата, кой какво ще желае да ми направи на мен? ” Неговият отговор беше: “Господин министър, вие осъзнавате ли, че културата е едно от най-важните неща за една нация? ”. Това беше моментът, в който разбрах, че имаме бъдеще. След като офицерите разсъждават по този метод, значи в действителност нищо не е изгубено. Ако се върнем в едно далечно време преди 100 и повече години, ще установим, че и културата, а и спортът са били мощно подпомагани от офицерите. Тук мога да отида на тематика “армия ”. Всъщност въобще не знам в какъв тип щеше да бъде през днешния ден културата на България, в случай че след Освобождението не е била армията, и то в продължение на към 50 години.

- Всъщност вие имате ли спортни пристрастия, харесвате ли избран спорт, тим?

- Като дребен бях заставен да бъда състезателен почитател, по фамилна традиция трябваше да бъда почитател на „ Локо “ (Пловдив). Аз и до ден сегашен съм почитател на „ Локо “ (Пловдив). Но в тези години татко ми може би малко прекали – трябваше да отивам на всички мачове дружно с него и с неговите другари. В един миг взех решение, че не желая повече, само че той държеше да вървим на всеки мач на „ Локо “. Тогава взех решение, че ще намеря правилния метод да го откажа да ме взема със себе си. Бяхме на стадиона и всички реагираха разпалено на протичащото се на терена. Изчаках неговите другари да слушат и започнах да задавам въпроси: „ Татко, тази топка за какво я гонят по терена? Не могат ли да я заловен с ръка и да я хвърлят, за какво би трябвало единствено с крайници – да я гонят и да я ритат? “ Постарах се да го изложа оптимално, с цел да спре да ме води на мачове със себе си. (Смее се.) Но в последна сметка си останах почитател на „ Локо “ (Пловдив).

- Очевидно има хора, които схващат, че културата и спортът са най-хубавите посланици на България по света, може би и висшестоящите би трябвало да го схванат...

- Ще дам образец. Преди години бях студент във Виена и имах проблеми с разнообразни мои професори, които споделяха: “А, това, българчето ”. До един миг. Световното състезание по футбол през 1994 година Един от моите професори счупи витрина, до момента в който разправяше разпалено какъв шут има Стоичков. Стоичков, на който всички ние му се радваме по един или различен метод, одобряваме го и с смешки, той накара да се приказва за България. Няма какво да приказвам за Димитър Бербатов, за Григор Димитров... Може да се приказва за доста спортисти. Същото е и в културата. Особено музикантите, защото в музиката няма езикова преграда, музиката е интернационално изкуство. И като стартираме да си приказваме по света за българските артисти и музиканти, се оказва, че в реалност спортистите и хората на изкуството са тези посланици на България, които към момента пазят нашия имидж по света.

- Освен всичките ви способности и качества обичате и да пишете. Писали сте и фентъзи разкази. В сборника с фантастични истории " Полъх на ангели " сте сътворили ангели и хора, дарени със силата да поправят събития. Ако вие имате опция да коригирате нещо отминало в живота на българите, в историята на България, кое би било то?

- Не, не, не. Аз съм доста внимателен човек и знам, че всичко на този човек си има цена. И преди да потегли да поправям каквото и да било, бих желал да знам тази промяна какво би провокирала след себе си. Много постоянно се случва по този начин, че нещо, което считаме, че поправяме за положително, би довело до неприятни последици в бъдеще. Аз считам, че това, което можем да поправяме през днешния ден, е бъдещето. И хубавото, и неприятното, които са се случвали в историята, могат да бъдат огромен мотиватор. Хубавото, да ни стимулира да работим за бъдещето, а неприятното да ни научи от какво да се пазим, какви неточности да не повтаряме. Без неприятното няма по какъв начин да опознаем хубавото и няма по какъв начин да натрупаме опита, който да ни накара да изградим обикновено бъдеще. Една от моите гледни точки, които не са по никакъв начин известни измежду приятелите ми, е, че ние прекомерно доста се вглеждаме в предишното, прекомерно доста се сърдим на предишното, прекомерно доста упрекваме личното ни минало за днешния си живот. Не разбираме, че в случай че спрем да гледаме в това минало, а просто се научим от неговите неточности, запомняйки и хубавите неща, през днешния ден можем да сътворим бъдеще, с което да се гордеем.

- Какво бихте коригирали в сегашния политическия живот, с цел да имаме бъдеще, с което да се гордеем?

- Не единствено в политическия, в сегашния публичен живот – бих се опитал да понижа експанзията. Не желая да поправям събития, ние се учим от тях. Бих желал да понижа експанзията в хората, в връзката, в метода, по който поддържаме връзка - с познати, с непознати. Агресията, с която възприемаме мненията, които не ни харесват. Много е необичайно, че към този момент е цялостно с хора, които приказват за приемливост и са ужасно нападателни към тези, които са нетолерантни. Как може да си търпелив и нападателен в това време? Това е оксиморон, който за жалост се случва в нашето общество. Хора, говорещи за приемливост, са нападателни към непознатото мнение. Хора, говорещи за народна власт, в действителност желаят да наложат своята визия за народна власт върху другите хора. Проблем на нашето общество е нетърпимостта към всичко друго, към всичко непознато. Ако бих могъл да поправям нещо, по-скоро би било отношението ни към живота, отношението ни към другия, към непознатото и към особеното.

- Каква музика звучеше в главата ви, откакто казахте “да ” на предлагането да станете министър на културата?

- (Смее се.) Наистина звучеше музика. От години моят телефон звучи по избран метод, когато ме търсят от Министерството на културата. За мен всяко позвъняване от Министерството на културата е било обвързвано със стрес – от дълги години, когато ми звънят оттова, звучи Имперският марш от “Междузвездни войни ” като знак на нещо неприятно, което следва. В момента, в който споделих “да ”, осъзнах, че аз ставам неприятният, аз ставам оня с Имперския марш. Това е необикновен миг – цялостен живот да смяташ, че нещо пречи, и в един миг ти да се окажеш нещото, което смяташ, че пречи. Казах си: “Добре, хайде в този момент да забележим какво ще направиш ти, с цел да не пречи ”. Но тази музика не спря да звучи през целия ден в главата ми.

- Колко сложни за диригентство са “междузвездните войни ” към сцената и кабинетите на Народния спектакъл? И какъв брой огромен е шансът най-после светлата страна да победи, т.е. българският спектакъл?

- Народният спектакъл е доста особена тематика. В момента има забавен скандал – той не беше скандал, когато хората го назоваха подобен, в този момент към този момент е. Но това не е нещо ново в историята на Народния спектакъл, той е зародил със скандал - откриването на Народния спектакъл е довело до затварянето на Софийския университет. Проблемите с Иван Вазов, с Пенчо Славейков, проблемите сред Йовков и Елин Пелин. Какво чакаме? Това е кармата на Народния спектакъл – да има кавги. Тъй като е национален, той е знак на народа, на нашето общество, което явно не може да избяга от свадите. Народният спектакъл не е отвън нашето общество, свадите са и там, те са на всички места. И още веднъж се връщаме към невъзможността ни да приемем и да реагираме съответно на непознатото мнение. Когато си приказваме за “Междузвездни войни ” и живота, в последна сметка истинските филми свършват с победа на положителното. Предхождащата трилогия – първи, втори и трети епизод, които са основани по-късно, свършват с победа на злото, само че със зараждаща се вяра за възобновяване на положителното. Колкото и да са спорни филмите от последната трилогия, те приключват по доста необикновен метод. Главната героиня произлиза от най-злия облик в цялата сага “Междузвездни войни ” и все пак тя е тази, която съумява да направи по този начин, че положителното да победи. Тоест – каквото и да е предишното, каквото и да е това, което считаме, в случай че ние вземем решение, че желаеме светлата страна да победи, тя може да победи.

- Културата обаче не е единствено спектакъл. Как наподобява тя от кабинета на министъра? Какво ви изненада, когато заехте този пост?

- Изненада ме какъв брой е мъчно човек да прокара някакви решения. Когато човек желае да си сготви нещо у дома, решението е да отиде до магазина да си купи продуктите. Когато човек ръководи културна институция, това към този момент е обвързвано с доста други хора и колкото е по-голяма институцията, толкоз по-трудно е решението. В един миг се появяват и синдикални организации с техни претенции, които постоянно не са по никакъв начин синдикални. Дори за най-елементарно решение се оказва, че би трябвало да се съгласува с маса дирекции, с други министерства. Образно казано – става известно, че с цел да си направи човек палачинки, би трябвало да минат няколко месеца, с цел да минат всички позволения. Може би това е най-тъжното нещо, обвързвано с ръководството на едно такова министерство – даже решения, които са ясни през цялото време, изискват доста време, с цел да се случат. А това в действителност може да те фрустрира.

- Кои са най-далечните от културата проблеми, с които се сблъскахте като министър на културата?

- Аз съм се сблъсквал с тях не тъкмо в Министерството на културата, тъй като там въпреки всичко има хора, които ме пазят от най-некултурните неща. Но като шеф и в Русенската опера, и в Софийската филхармония ми се е случвало да се сблъсквам с извънредно културни тематики като счупени тоалетни казанчета, течащи покриви... Това са тематики, които човек не би си представял, когато си мисли за просвета. И въпреки всичко, и до ден сегашен имаме забавен случай с улица „ Бенковски “, където канализацията е на по-високо равнище от тоалетните във Филхармонията и всякога при наводняване няма да ви кажа какъв брой е забавно.

- Очевидно сътрудниците ви харесаха решението ви да се нагърбите с министерския пост, да запеете “Не съм избягал ”. Има ли дълъг небосвод пред словосъчетанието “Найден Тодоров - министър на културата ”? Независимо дали в постоянно държавно управление, или в следващо служебно след изборите на 2 април?

- Цял живот съм се смял на концепцията да бъда министър на културата и ето ме, през днешния ден съм тук. Вече няма да споделям нищо. Казах, че ще избягам, в случай че ми предложат – факт е, че не избягах. Мислих си го в един миг в полза на истината. Но тъкмо сега, в който си го помислих, те взеха, че ме оповестиха. Не зная какво ще се случи и не зная каква би била моята реакция. Но каквото и да се случи, едно нещо е ясно – първото, което съм, и първото, което постоянно ще остана, е диригент.

- Ако може да изберете един концерт, на който всички ръководещи - министри, депутати, без значение от кой парламент, наложително да отидат дружно, с цел да получат ентусиазъм, кой би бил?

- Въпрос – с цел да получат ентусиазъм, или с цел да ги накажем?

- Тогава дано изберем два концерта...

- Може да създадем концерт със сериална музика особено за тях, когато вземат несъответстващи решения за България. Ще се постарая да има повече творби в този концерт, да бъде задоволително дълъг. Може да ги заведем и в операта да послушат малко Вагнер. Макар че Вагнер е хубава музика, само че дължините са по-различни.

От друга страна, би трябвало да кажа нещо – когато започнах работа в Министерския съвет, се оказа, че има министри, които са посещавали мои концерти.

- Това ви изненадва?

- Да, изненада ме. Има прочут случай в историята – един някогашен министър на културата, който до ден сегашен, когато е здрав, е в концертната зала, в оперната зала, посещава музеи, изложения... Говоря за Георги Йорданов. Аз съм виждал и други министри в концертната зала, само че това към момента е изключение. В последните месеци започнах да се взирам – срещат се министри в залата. Това за мен е положително събитие, тъй като значи, че тези хора имат потребности, по-големи от това, което ние най-често си представяме.

- Наистина не би трябвало да наподобява толкоз необичайно, доколкото съм чувал, министрите също са хора...

- От това, което чувам за министрите на улицата, се колебая дали са хора. Честно казано, не всеки път съм податлив на улицата да кажа, че съм министър.

- Разхождайки се по улиците, постоянно се заглеждате, тъй като обичате и архитектурата - коя е обичаната ви постройка в България?

- Има една доста въодушевяваща постройка, освен поради външния тип и историята ѝ. Това е театърът в Русе – Доходното здание. Уникална постройка. Невероятно е красива. Минавал съм заран, обед, вечер, през нощта, с цел да я виждам. От друга страна, тази постройка е и знак. Това смешно звучащо име Доходно здание има доста забавен генезис. Тя е издигната, с цел да носи приходи за културата. Още преди доста, доста години хората не просто са търсили красивото, само че и това красиво, което да съумява да се устоя. Доходното здание и до през днешния ден е една от най-красивите здания в България.

- Чувал съм ви да употребявате израза “архитектурата е замръзнала музика ”. Като гледате постройката в центъра на София, над която написа “Съединението прави силата ”, каква музика би следвало да е замръзнала в нея или да звучи от нея?

- Онази музика, която ми се ще да звучи от нея, е може би “Празнична интродукция ” от Веселин Стоянов. Но онази музика, която може би непрестанно звучи от нея, когато депутатите работят там през последните години, е един доста забавен концерт с творби на Албан Берг, Антон декор Веберн и Арнолд Шьонберг, които са писали доста забавна музика, само че не безусловно музика, която да бъде усещана. Атоналната музика обърква индивида, който не е привикнал с нея, тъй като в нея липсва хармонията. А когато “Съединението прави силата ”, ние чакаме естетика сред хората. Нашият парламент не е знак на хармонията. Нашият парламент потвърдено през последните една-две години не е знак на личния си лозунг.

- Как върви борбата вътре във вас в ролята ви на министър - в случай че в творчеството може да изберете хубостта и решения от и за душата, в политиката сигурно ви се постанова да вземате " верните решения ", от време на време елиминирайки какво ви приказва сърцето?

- Тук имам подготвен отговор, тъй като хората, с които работя са го слушали към този момент 20 години и несъмнено ме ненавиждат за него, тъй като това е от нещата, които непрестанно дублирам на всички. Да си прав и да постъпваш вярно не е едно и също. Да си прав, значи, че си прав по отношение на свои правила. Но да постъпваш вярно значи, че вземаш решения, които да са положителни за множеството хора, а не за твоите правила. Това е огромен конфликт, който в избрана обстановка може да докара човек и до шизофрения. Докато диригентът – безусловно всеки диригент, повярвайте ми, е постоянно прав. Не единствено, че не е седнал, само че без значение каква нелепост споделя, той е уверен, че е прав. А един човек, който би трябвало да управлява културата или в тази ситуация – министър, който би трябвало да прави културни политики, той би трябвало да постъпва вярно. Да взема такива решения, че това, което прави през днешния ден, да повлияе на утрешния ден. Това не значи, че хората през днешния ден биха оценили тези решения. Начинът, по който мисли министър, е много друг от метода, по който мисли, диригент. Въпреки че има и общите неща. Онова, за което един министър би трябвало непрестанно да разсъждава – че многото разлики сред хора и гледни точки може да живеят в естетика. Това министър може да научи от диригент. Защото в симфоничния оркестър има принадлежности, които човек сами по себе си ни може да си показа, че могат да звучат дружно – пиколо и контрабас, туба и цигулка и по този начин нататък. Всички необикновено разнообразни принадлежности, които нямат допирни точки, когато зазвучат дружно се получава нещо изумително, получава се естетика, която в действителност прави хубостта на целия свят. Ако един министър, освен на културата, успее да разсъждава по сходен метод – не да променяме или уеднаквяваме, а да се откри общото сред разликите, да бъдат обединени, тогава ще получим и този лозунг от нашето Народно заседание.

- Какви са вашите цели като министър на културата?

- Аз съм човек, който се занимава със театрални изкуства. Преди години се случиха някои неправди в театралните изкуства. Единият от целите ми е, доколкото е допустимо, да отстраня тези неправди. Другият ми приоритет е да се сътвори указател на самостоятелните актьори в България. Особено по време на пандемията те ужасно доста пострадаха. Имаме какво да научим от другите страни, от метода, по който те реагираха. Но за тази цел първо би трябвало да създадем подобен указател. Един от най-важните принадлежности за подкрепяне на културата в България е фонд “Култура ” - това е третият ми приоритет. Мога да приказвам дълго за своите цели. Един ден седнах да си ги напиша, с цел да си направя информация за себе си какъв брой са и да си ги подредя. Те се оказаха прекомерно доста, а аз знам, че времето няма да ми стигне. Но за мен е значимо да пускам тези процеси с вярата, че идващият ще ги продължи.

- Може ли министерският пост да ви въодушеви за нещо в областта на изкуството?

- Всичко ме въодушевява за изкуство. Министерският пост си има своите забавни страни. Срещам се със ужасно доста разнообразни хора, които имат доста общи претенции. Често в главата ми звучи музика, каквато тези претенции провокират. Да, колкото и да е необичайно, тази суха администрация може да ме въодушеви за изкуство.

- Ако един ден бъде сниман филм за живота ви, в него с изключение на диригентска палка евентуално ще се появят малко пиано, тромпет, зарязан рейс... Какви други предмети бихме видели - такива, които са се трансформирали в значими за израстването ви от концертите у дома до концертите в най-големите зали по света?

- Множество партитури – някои мои, други обаче не. Партитури на обичани, уважавани от мен диригенти, с които съм се сдобил и от които съм чел техните мемоари и от които мемоари съм се учил. Поредица книги. Обичам доста фантастика. Намирам в нея избавление от действителността. Бих споделил – и една готварска книга. Страшно доста си падам по вкусните неща, а когато съм самичък, обичам да си сготвям.

- Кое ядене обичате най-вече?

- Човек може да ме завоюва с две неща – с палачинки и със сарми. (Смее се.) Има дребна детайлност. Повечето познати към мен знаят, че доста обичам сарми и когато желаят да се срещнем, ме канят на сарми. Истината обаче е, че аз не толкоз обичам сарми, аз просто имам доста прекрасен спомен от сармите на баба ми. (Смее се.) Всеки път ми е малко неловко да кажа на хората: “Не е нужно да ме каните на сарми, в моето схващане са едни други сарми. ”

- Какво бихте споделили за дребното пиано, тромпета и изоставения рейс?

- Пианото е първата ми обич в музиката. Тромпетът ме научи да се управлявам. Изоставеният рейс е признакът в моя живот, че аз просто не се отхвърлям. За всички тези хора, които и през днешния ден – знаейки моето мнение по дадени въпроси, се пробват да наложат друго мнение, да знаят, че един зарязан рейс преди време ме е научил в никакъв случай да не се отхвърлям от това, което аз желая.

- Тоест в действителност сте спали в зарязан рейс във Виена, с цел да учите във Виенското висше музикално учебно заведение и да стигнете до такава степен, където е бил вторачен погледът ви?

- Наистина си слагам хрумвания и върша проекти в живота, слагам си цели. Определено задачата не оправдава средствата, само че е значима цената, която си податлив да платиш. Хората считат, че желаят да реализират нещо, и са подготвени на всичко, с цел да го реализиран. Но постоянно не разсъждават за нещо друго – доста неща могат да бъдат реализирани в този живот, само че всичко на този свят има цена. И въпросът не е “искам ли да реализира това нещо? ”. Верният въпрос е “Искаме ли да платим тази цена? ”. Автобусът беше онази цена, която аз бях податлив да платя. Не знаех по какъв начин ще се развият нещата, само че си споделих: “Аз ще изучавам във Виена, ще се изучавам от най-хубавите, би трябвало да стана това, което считам, че желая да стана. За мен няма значение къде ще пребивавам, какво иска ми се случва, само че ще ходя по този път ”. В последна сметка щастието ми се усмихна. Този рейс, който си остана легенда в моя живот, не продължи чак толкоз дълго, беше месец и половина – два. Но си остана признакът, че когато съм решил, че ще реализира нещо, ще го реализира.

- Ако се върнем още веднъж на кино лентата за вашия живот, само че оставим предметите настрани, без кои хора няма по какъв начин да има филм за вас?

- Моят живот е цялостен със ужасно доста дами. Като стартираме от баба ми, майка ми, трите ми сестри, брачната половинка ми, щерка ми. В Русе имаше няколко дами, за които се майтапим, че са като “Ангелите на Чарли ”, в тази ситуация - “Ангелите на Найден ”. Те ме пазеха и работеха неуморно дружно с мен за концепциите за Русенската опера. В Софийската филхармония – като че ли продължение на линията. Беше доста необичайно. Запознах се с една жена в Русе, не бях работил с нея там, само че пристигнах в Софийската филхармония и започнах да работя тъкмо с нея. И тя се трансформира в индивида, който ми чете мислите какво желая да се случи. И го извършва – не тъй като аз го желая, а тъй като вижда какво може да се случи, в случай че вървим по този път. Между другото, е имало и значително дами, които са се опитвали да ми съсипят живота, на които съм не по-малко признателен, тъй като това пък ме е предписание по-силен. Но подобен е животът.

- Животът от време на време е като на кино, вие успявате ли в този момент да си " откраднете " време за същинско кино, за гледане на филми?

- Обещавам да отговоря на този въпрос, в случай че не получа в идващ въпрос „ Кой е филмът “, тъй като за финален път бях на кино нощес. Но няма да кажа кой е бил филмът, тъй като ми е неловко. (Смее се.)

- Бихте ли споделили, в случай че от всички обичани филми вие би трябвало да присъдите персонален " Оскар " на единствено един - кой е той?

- „ Междузвездни войни “.

- Съумяхте ли да гледате връчването на " Оскарите ", което е в много неловко време за работещ български министър?

- За страдание, не. Имах желанието. Но измежду нощ се захванах с калкулации, които са ми нужни за министерството и, почтено казано, не помня по кое време съм задремал. Събудих се сутринта дружно с тези калкулации до възглавницата. Може би ще виждам церемонията на запис.

- Поне направените калкулации подсигуряват ли, че положителната страна ще победи в Министерството на културата?

- Това е задачата им.

- Каква е цената и какво значи за вас и обществото ни думата " България " да се чуе от сцената във връзка връчването на " Оскар "? Как ще коментирате признанието за журналиста Христо Грозев за следствията му за кино лентата " Навални "?

- И без да съм министър на културата, всякога съм благополучен, когато името на България се употребява за нещо хубаво. И без да съм министър на културата, всякога се гордея, когато някой даде мотив да се каже с хубаво възприятие думата „ България “. Признавам си, кино лентата не съм го гледал, тъй че няма да го разясня, до момента в който не го виждам. Но всякога, когато – било то от залата в Лос Анджелис, от „ Карнеги Хол “ в Ню Йорк, от „ Роял Албърт Хол “ в Лондон, от „ Мюзикферайн “ във Виена или от операта в Милано, се заприказва за България, за български реализатор или за българин изобщо, който с нещо е съдействал да се приказва с положително за нас, всякога съм доста горделив. Вярвам, че с множеството хора у нас е по този начин. Ние сме в такава особена обстановка, че имаме потребност да повярваме сами на себе си. Част от проблемите в България се дължат точно на това, че ние не си имаме вяра. Имаме потребност от тези хора, които да карат света да приказва хубаво за България.

Инфо: " 24 часа "